ЗАНÒСВАМ СЕ, -аш се, несв.; занòся се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Започвам да се нося; занасям се. Звънна гласът му и се заноси над планината. „Фанали са, вързали са, / вързали са Генчо Османа.“ Н. Хайтов, ШГ, 43. – Ловците – настрана! Не се смесвайте с тази паплач! – загърмя отново гласът на Дерикожа и лисичата му шапка се заноси из навалицата към групата на ловците. Н. Хайтов, Л, 21.